Кристалина Георгиева: Не харчете пари, които нямате

„Не харчете пари, които нямате.“ С това предупреждение управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева се обърна към управляващите в България.

В интервю за предаването „120 минути“ по bTV на 18 октомври 2026 г. тя коментира състоянието на публичните финанси, необходимостта от трайно намаляване на бюджетния дефицит и рисковете пред световната икономика.

Георгиева отчете като положителен сигнал намерението на правителството да ограничи дефицита до 3%, но предупреди, че устойчивото подобряване на финансите изисква повече от временни мерки за увеличаване на приходите.

„Има положително развитие. Правителството има волята да предложи бюджет, в който дефицитът да падне до 3 процента. Тоест намаляваме харченето на пари, които ги нямаме“, заяви тя в интервюто, от което bTV публикува откъс.

Според ръководителя на МВФ обаче предложените до момента мерки за повишаване на приходите са предимно еднократни, а подходът към ограничаването на разходите остава недостатъчно ясен.

Георгиева подчерта, че държавата трябва да разчита на постоянни и предвидими бюджетни приходи, за да може да изгражда финансови резерви срещу бъдещи икономически сътресения.

Същевременно тя предупреди, че съкращаването на разходите не бива да засяга инвестициите, които могат да повишат производителността на труда и дългосрочния икономически растеж.

В отделно интервю за Българската телеграфна агенция, дадено след годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок, Георгиева също призова България да изгради фискални буфери и предупреди, че еднократните мерки не могат да бъдат трайно решение на бюджетните проблеми.

Друг важен въпрос пред българската икономика е разминаването между увеличаването на възнагражденията и производителността.

„У нас заплатите растат, което е много хубаво нещо, но проблемът е, че растат, без да расте производителността на труда“, коментира Георгиева.

Според нея по-високият жизнен стандарт трябва да бъде подкрепен от по-силна и по-производителна икономика, а не само от увеличение на разходите.

На въпрос за данъчната система тя уточни, че МВФ не поставя конкретно изискване България да се откаже от плоския данък. Георгиева призова правителството да преразгледа данъчната политика според необходимостта от устойчиви приходи, като подчерта, че окончателните решения са на българските власти.

Предупрежденията към България идват на фона на несигурна международна икономическа среда.

Според октомврийската прогноза на МВФ за световната икономика глобалният растеж се очаква да достигне 3,1% през 2026 г., а през 2027 г. да се ускори до 3,4%.

Зад тези стойности обаче стоят две противоположни тенденции – поскъпването на енергията, което ограничава икономическата активност, и значителните инвестиции в изкуствен интелект, които подкрепят растежа.

„Едната е енергийният шок – дърпа растежа надолу. Другата са инвестициите в изкуствен интелект – качват растежа нагоре“, обясни Георгиева.

Според нея ползите от технологичния подем са разпределени неравномерно. Страните, които участват активно в развитието на изкуствения интелект и свързаните с него индустрии, имат по-добри перспективи. Държавите, които остават извън тези процеси и зависят силно от вносни енергийни ресурси, са по-уязвими.

Ръководителят на МВФ предупреди и за опасността световната икономика да разчита прекомерно на един двигател на растежа.

„Виждаме една световна икономика, която е стъпила на един крак – изкуствения интелект. Ако има разочарование, ако някой дръпне стола, ние можем да се окажем в трудно положение“, заяви тя.

В представянето на икономическата прогноза фондът също посочва, че инвестициите в изкуствен интелект подкрепят световната активност, докато енергийните шокове и геополитическите конфликти увеличават рисковете.

Допълнително предизвикателство остава инфлацията, която според прогнозата на МВФ се очаква да достигне 4,7% в световен мащаб през 2026 г. Високата задлъжнялост на редица държави също ограничава възможностите им да реагират при нови кризи.

Георгиева обърна внимание и на положението в Европа. Макар Европейският съюз да е намалил зависимостта си от руски енергийни доставки след 2022 г., икономиката му остава чувствителна към високите цени на петрола и природния газ.

Сред основните проблеми тя открои недостатъчната интеграция на единния европейски пазар, по-ниската производителност и изоставането спрямо САЩ в развитието и прилагането на изкуствен интелект.

По думите ѝ по-добрата свързаност на енергийните системи, улесняването на инвестициите и премахването на пречките пред общия пазар могат да подобрят конкурентоспособността на европейската икономика.

Основното послание на Кристалина Георгиева към България е, че бюджетната дисциплина и икономическият растеж трябва да вървят заедно. Намаляването на дефицита изисква устойчиви приходи и внимателно управление на разходите, но не и отказ от инвестиции, които могат да направят икономиката по-производителна и устойчива на бъдещи кризи.