Идеята за създаването на голям културен център в София възниква през средата на 70-те години по инициатива на столичното ръководство на Българската комунистическа партия. Първите проучвания и проекти започват през 1975 година, когато на мястото все още се намират стари казарми.
Софийският градски комитет на БКП и Столичният народен съвет решават там да се оформи модерна градоустройствена среда, част от главния градски център и ориентирана към Витоша. Първоначално теренът е предвиден за оперен театър, но след неуспешен международен конкурс и оживени дискусии се стига до решението за многофункционален културен комплекс.
На 27 декември 1977 година Политбюро на ЦК на БКП официално одобрява идеята. Строителството започва дори без напълно готов проект. Първата копка е направена на 25 май 1978 година от Георги Йорданов – първи секретар на Софийския градски комитет на БКП и ръководител на оперативния щаб.
Строежът се превръща в един от най-мащабните проекти в страната и се реализира в рекордно кратки срокове – основната сграда е завършена за по-малко от три години. В процеса участват всички големи строителни организации от България, а на моменти на обекта работят над 5000 души в трисменен режим.
През есента на 1979 година настъпват промени в ръководството, които временно забавят темпото. По-късно Тодор Живков дава указания строежът да бъде отложен. След посещение на място през март 1980 година той се убеждава, че най-сложната част е изпълнена, и работата продължава с ускорени темпове. Заместник-председателят на Министерския съвет Григор Стоичков поема ръководството на щаба, а за довършването на инженерната инфраструктура са привлечени и военнослужещи.
За строителството са използвани 335 000 кубически метра бетон, изкопани и извозени са 1,7 милиона тона земна маса, с която са оформени хълмовете в Южния парк. Вложени са около 10 000 тона метални конструкции – количество, сравнимо с това в Айфеловата кула в Париж. Фасадата е облицована с врачански камък – същия материал, използван за Софийския университет, катедралата „Александър Невски“, Народната библиотека и Българската народна банка.
Около 90 процента от материалите са произведени в България. Интериорното и техническото оборудване включва висококачествени западноевропейски изделия, сред които полилеи от Милано.
Сградата с осмоъгълна форма е проектирана от колектив с ръководител архитект Александър Баров, в който участват Атанас Агура и Владимир Романски. Конструкцията е смесена – стоманобетонова и стоманена. Околното пространство е оформено с акцент върху зелени площи, включително „зелен коридор“, свързващ комплекса с Черни връх.
Зала 1 и прилежащите ѝ части са завършени точно на 31 март 1981 година – в деня на официалното откриване на комплекса в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Останалите подобекти са доизградени до октомври същата година, а последният, трети етап от изграждането приключва в края на 1985 година.
Днес Националният дворец на културата остава най-големият конгресен център в Югоизточна Европа с разгърната площ от 123 000 квадратни метра, разположена на 8 етажа и три подземни нива. Той е домакин на стотици културни, конгресни и обществени събития годишно и продължава да бъде един от най-разпознаваемите символи на София.
Все още няма коментари. Бъдете първи!