Въпросът дали Народното събрание е длъжно да се съобрази с предложението на Президента за провеждане на национален референдум предизвиква обществен интерес. Според Конституцията на Република България и Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, Президентът има правото да инициира референдум. Това е регламентирано в чл. 98 от Конституцията и чл. 10 от Закона.
Въпреки това, окончателното решение за провеждането на референдум се взема от Народното събрание с обикновено мнозинство, както е посочено в чл. 84, т. 5 от Конституцията. Парламентът оценява дали предложението отговаря на законовите изисквания и дали е целесъобразно. Ако то не бъде прието, референдум не се провежда. В случай на одобрение, Президентът определя датата за гласуването в едномесечен срок след обнародването на решението в „Държавен вестник“.
Законът изисква въпросите за референдума да не противоречат на Конституцията и да не засягат теми, които са от компетентността на Велико Народно събрание. Пример за такъв случай е предложението на президента Росен Плевнелиев през 2015 г. за референдум относно изборните права, което не беше подкрепено от 42-рото Народно събрание, въпреки подкрепата на над 500 000 граждани. През 2025 г. президентът Румен Радев внесе предложение за референдум относно приемането на еврото, което според някои експерти може да бъде счетено за противоконституционно и предстои да бъде обсъдено от парламента.
Решението на Народното събрание зависи от политическата воля и правната рамка, което го прави ключов фактор в процеса на пряко участие на гражданите в управлението.
