Кабинетът променя начина за определяне на минималната заплата

Минималната работна заплата в България ще се определя по нов механизъм, който отчита издръжката на живот, равнището на възнагражденията и производителността на труда.

Министерският съвет одобри промени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, които предвиждат ежегодни преговори между синдикатите и работодателите, преди правителството да определи размера на най-ниското трудово възнаграждение.

Промените въвеждат конкретни социални и икономически критерии, по които ще се изчислява минималната заплата, както и процедура за периодична оценка дали тя е достатъчна спрямо условията на живот в страната.

Всяка година до 15 август Министерският съвет ще трябва да определя минималната работна заплата за следващата календарна година. Преди това ще се провеждат преговори между национално представителните организации на синдикатите и работодателите.

Според Министерството на труда и социалната политика преговорите между социалните партньори трябва да приключват до 15 май. След тях правителството ще взема решение, като отчита представения доклад и резултатите от обсъжданията.

Новият механизъм предвижда размерът на минималната заплата да се определя в диапазон между долна и горна граница. Долната граница ще бъде действащата минимална заплата, което означава, че определеният размер за следващата година не може да бъде по-нисък от този за текущата.

Горната граница ще се изчислява по формула, основана на четири критерия: покупателната способност на минималната заплата с отчитане на издръжката на живот, общото равнище и разпределението на работните заплати, темпа на нарастване на възнагражденията и дългосрочните равнища на производителността на труда.

Тези критерии са заложени и в чл. 244 от Кодекса на труда. Необходимите статистически показатели ще се определят въз основа на официални данни от Националния статистически институт (НСИ).

По този начин при определянето на най-ниското възнаграждение ще се отчитат едновременно потребностите на работещите и икономическите възможности на страната.

На всеки три години ще се извършва оценка на адекватността на минималната работна заплата. Тя ще бъде изготвяна от комисия с участието на представители на синдикатите и работодателите.

Оценката ще се основава на две референтни стойности – 60% от брутната медианна работна заплата и размера на издръжката на живот за предходната година.

Медианната заплата е стойността, която разделя работещите на две равни групи – половината получават по-ниско, а другата половина по-високо възнаграждение. Тя се различава от средната работна заплата и позволява да се оцени по-точно положението на хората с ниски доходи.

Референтната стойност от 60% ще служи за оценка на адекватността, а не като автоматична формула, по която всяка година да се определя минималната заплата.

Промените засягат и допълнителното възнаграждение за нощен труд. Предвижда се по-ясен ред за изчисляване на минималната сума за всеки отработен нощен час.

При обсъждането на проекта в Националния съвет за тристранно сътрудничество беше представено предложение да отпадне фиксираният минимален праг от 51 евроцента, като се запази правилото допълнителното възнаграждение да бъде не по-малко от 0,15% от минималната работна заплата.

По данни на социалното министерство това съответства на най-малко 93 евроцента за всеки отработен нощен час през 2026 г.

Новите правила са част от усилията за създаване на по-предвидим механизъм за определяне на доходите. Целта е да се осигури баланс между защитата на работещите с най-ниски възнаграждения и възможностите на работодателите.

Одобрените промени не означават автоматично увеличение на минималната работна заплата. Те определят процедурата и критериите, по които занапред ще се вземат решенията за нейния размер.