Само за миг тази седмица Лари Елисън, съосновател на Oracle, се превърна в най-богатия човек в света. Осемдесетгодишният технологичен магнат изпревари Илон Мъск, след като акциите на Oracle скочиха с 43% за ден, добавяйки около 100 млрд. щатски долара към неговото състояние.
Причината е новият договор на Oracle с OpenAI, на стойност 300 млрд. долара за изчислителна мощ в рамките на пет години. Макар и краткотрайно, възходът на Елисън освети по-широк проблем: концентрацията на капитал около изкуствения интелект (AI) и влиянието ѝ върху финансовите пазари и дори върху пенсионните фондове на обикновените австралийци.
Технологичен ветеран и новата вълна на AI
Елисън е в технологичния бизнес от близо пет десетилетия. Създадената през 1977 г. Oracle изгради репутация като лидер в базите данни и корпоративната инфраструктура. С революцията на AI компанията се превърна в ключов доставчик на облачни изчисления и съхранение на данни, жизненоважни за обучението на големи езикови модели и машинно обучение.
Когато Oracle обяви по-силни от очакваните резултати, движени от растящото търсене на AI услуги, пазарът реагира бурно. Това беше не само признание за компанията, но и за цялата екосистема на изкуствения интелект, която от края на 2022 г. преобразява глобалните пазари.
Голямата концентрация в AI
Историята на Oracle е част от по-широк феномен: “Великолепната седморка” – Apple, Microsoft, Alphabet, Amazon, Meta, Tesla и Nvidia – вече държат 39% от стойността на S&P500 и цели 74% от NASDAQ100.
Това означава, че дори при инвестиция в „диверсифицирани“ фондове, инвеститорите реално правят залог на AI гигантите.
Балон или устойчив растеж?
Подобна концентрация се наблюдаваше в края на 90-те години при “дот-ком манията”, която завърши с крах и загуба на трилиони долари.
Днес някои компании като Nvidia, която държи 90% от пазара на AI чипове, се търгуват на много високи оценки – над 30 пъти очакваните печалби. Въпреки това, за разлика от дот-ком ерата, сегашните лидери са печеливши корпорации с реални бизнеси.
Рискове за австралийските инвеститори
За австралийците рискът от AI концентрацията е пряко свързан със суперфондовете. Много балансирани пенсионни схеми инвестират 20–30% от капитала в международни акции, което включва голяма експозиция към американските технологични гиганти.
Освен това, местни компании като BHP и Fortescue стават косвени AI играчи чрез минералите, необходими за инфраструктурата на сектора.
Така дори „диверсификацията“ може да се окаже илюзия: когато индексите са доминирани от няколко гиганта, системният риск се увеличава.
Какво следва?
Ситуацията напомня за финансовата криза от 2008 г., когато различни пазари рухнаха едновременно заради скритата експозиция към ипотечни кредити. Днес аналогичният фактор е AI.
Няма причина за паника, но регулатори, пенсионни фондове и инвеститори трябва да бъдат наясно, че диверсификацията работи само при реална широта на източниците на доходност.
