Всеки път, когато излитате от Хийтроу, кацате на JFK или преминавате през което и да е голямо летище, може би неволно обявявате съществуването на човечеството на извънземни цивилизации на разстояние до 200 светлинни години.

Ново изследване разкрива, че радарните системи, които пазят небето ни безопасно, едновременно излъчват мощни сигнали дълбоко в космоса – сигнали, които биха могли да послужат като космическа реклама за нашето съществуване.

Рамиро Кайс Сайде, докторант в Университета в Манчестър, ръководи изследването, което проучва как „скритото електромагнитно изтичане“ на Земята би изглеждало за извънземни, оборудвани с радиотелескопи, подобни на нашите.

Резултатите, представени на Националната астрономическа среща на Кралското астрономическо дружество, предполагат, че от десетилетия ние случайно предаваме техносигнатури – доловими признаци на интелигентна технология.

Числата са смайващи. Летищните радарни системи по света се комбинират, за да изпращат радиосигнали с обща мощност 2×10¹⁵ вата – достатъчно мощни, за да бъдат засечени от телескопи, сравними със Зеления банков телескоп в Западна Вирджиния, на разстояние от 200 светлинни години.

За да поставим това в перспектива, този обхват на засичане включва над 120 000 звезди, включително потенциално обитаеми светове, които биха могли да приютяват извънземни цивилизации с технология, подобна на нашата.

Не става въпрос само за гражданската авиация; военните радарни системи създават още по-отличителен сигнал, произвеждайки фокусирани, насочени лъчи, които обхождат небето като фарове, достигайки пикови емисии от около 1×10¹⁴ вата в определени посоки.

Концепцията за техносигнатурите революционизира търсенето на извънземен разум (SETI).

Докато традиционният SETI се фокусира върху откриването на умишлени сигнали от извънземни цивилизации, това изследване обръща перспективата: какви неволни сигнали може да излъчваме и какво подобно „изтичане“ можем да открием от други светове?

Изследването разглежда как радарните емисии биха изглеждали, ако се наблюдават от близки звездни системи, включително звездата на Барнард (на 6 светлинни години) и AU Microscopii (на 32 светлинни години), като се използват сложни симулации за разпространението на сигналите в космоса във времето.

Резултатите разкриват отчетливи модели, които зависят както от глобалното разпределение на радарните инсталации, така и от местоположението на наблюдателя спрямо Земята.

Тази работа се основава на предишни изследвания на Сайде, които показват, че сигналите от кулите за мобилни телефони могат да бъдат открити на разстояние до 10 светлинни години. Летищните радари достигат много по-далеч, защото тези системи са специално проектирани да сканират непрекъснато големи обеми въздушно пространство.

Комбинираният ефект създава радиосигнатура, която варира с въртенето на Земята, като различните радарни инсталации изгряват и залязват от гледна точка на извънземен наблюдател.

За изследователите на SETI това представлява различна стратегия за търсене. Вместо да се ослушват само за умишлени съобщения, учените вече могат да търсят технологичния „отпадък“ на цивилизации, които извършват ежедневните си дейности, управляват въздушния трафик, провеждат военни операции или поддържат инфраструктурата на едно космическо общество.

Изследването предполага, че радарните сигнали, произведени неволно от всяка планета с напреднала технология и сложни авиационни системи, биха могли да действат като универсален знак за интелигентен живот.

Тази универсалност е ключова, тъй като всяка цивилизация, достатъчно напреднала, за да развие въздушен транспорт и радарна технология, вероятно би произвела подобни електромагнитни сигнатури.

Най-близката потенциално обитаема екзопланета, Проксима Кентавър b, се намира само на 4,2 светлинни години, което е в обхвата на засичане на нашето радарно изтичане. Ако там съществуват извънземни с технология, съответстваща на нашата, те може би вече знаят за нашето присъствие.

По същия начин, ако съществуват сравними цивилизации около някоя от хилядите звезди в рамките на 200 светлинни години, скоро може да засечем и техните летищни радари.

Както заключава Сайде, тази работа „подкрепя както научното търсене на отговор на въпроса „Сами ли сме?“, така и практическите усилия за управление на влиянието на технологиите върху нашия свят и извън него“.

Следващия път, когато се качите на самолет, не забравяйте – вашето пътуване може да бъде видимо за нашите съседи в Галактиката.