Над 1000 учени в Китай обединяват сили за AI и математика

Водещи китайски математици създадоха в Пекин нов научен алианс, който ще използва изкуствен интелект (AI) за решаване на сложни математически задачи, формулиране на хипотези и проверка на доказателства. Инициативата обединява осем научни институции и мрежа от над 1000 изследователи, съобщава South China Morning Post.

Начело на проекта е Шин-Тун Яу (Shing-Tung Yau) – носител на медала „Филдс“, едно от най-престижните отличия в математиката, и директор на Центъра за математически науки „Яу“ към университета „Цинхуа“.

Новата организация носи името Yau Mathematical Sciences and Artificial Intelligence Laboratory Alliance и има за цел да ускори използването на AI във фундаменталните научни изследвания.

Според информация на Beijing Daily алиансът включва институции от Пекин, Шанхай, Шънджън и Хонконг, сред които университетът „Цинхуа“, Пекинският институт по приложна математика „Янциху“ и Китайската академия на науките.

Основните направления в работата му ще бъдат разработването на специализирани AI модели за математика, автоматизираното откриване на математически зависимости, формализирането на доказателства и създаването на системи, чиито логически разсъждения могат да бъдат по-лесно проследявани и проверявани.

Една от големите амбиции е изкуственият интелект да се превърне от инструмент за изчисления в партньор на учените при откриването на нови математически закономерности.

Шин-Тун Яу признава, че собствената му оценка за възможностите на технологията се е променила рязко. Само преди година той не е смятал, че AI е способен на толкова значими научни постижения. През последните шест до дванадесет месеца обаче е наблюдавал как системи с изкуствен интелект работят по задачи, които представляват сериозно предизвикателство дори за опитни математици.

Ученият сравнява развитието на изкуствения интелект в математиката с „цунами“ и призовава китайската научна общност да обедини усилията си, вместо отделните институции да работят изолирано.

Яу предупреждава и за изоставане на Китай спрямо Съединените щати в използването на AI за фундаментални изследвания, особено в математиката и физиката.

Според неговата оценка китайските модели се представят добре при задачи за масовите потребители, но все още отстъпват на водещите американски системи при решаването на сложни научни проблеми.

Той посочва, че американските технологични компании вече са привлекли хиляди учени и значителни инвестиции за разработването на AI инструменти за наука. В Китай, по думите му, подобни усилия остават разпокъсани.

Създаването на алианса съвпада с разгорещен международен дебат за надеждността на математическите открития, направени с изкуствен интелект.

На 6 октомври 2026 г. OpenAI публикува 722 математически ръкописа, обединени в 372 групи свързани резултати. Компанията представи разработките като напредък по множество нерешени математически проблеми, постигнат с помощта на все още непубликуван AI модел.

Само ден по-късно обаче три от ръкописите бяха оттеглени, след като проверка установи грешка в математически аргумент, която засегна и две зависими разработки. Допълнително бяха преработени още 14 ръкописа, съобщава специализираното издание Retraction Watch.

След оттеглянето на трите публикации колекцията остана с 719 ръкописа, като броят на групите резултати се запази – 372. Самото публикуване на математически резултат не означава, че той вече е независимо проверен и приет от научната общност.

Случаят предизвика дискусия сред математиците за необходимостта от внимателна проверка, разбираеми доказателства, прозрачност на използваните методи и коректно признаване на предходните научни разработки.

Сред учените, които изразяват опасения от прекалено бързото навлизане на AI в математическите изследвания, е и носителят на медала „Филдс“ Терънс Тао (Terence Tao).

Шин-Тун Яу обаче смята, че споровете около надеждността на AI резултатите не бива да спират сътрудничеството между математиците и разработчиците на изкуствен интелект.

Новият китайски алианс ще се опита да изгради именно такъв модел на работа – съчетаване на човешката математическа експертиза с изчислителните и аналитичните възможности на AI.

Основното предизвикателство пред учените вече не е само дали изкуственият интелект може да предлага нови математически решения, а как тези решения да бъдат надеждно доказвани, обяснявани и използвани за реален научен напредък.