Каква зима очаква Европа през 2026–2027 г.?

Зимата на 2026–2027 г. в Европа може да бъде по-топла от обичайното, с по-малко снеговалежи в голяма част от континента. Това показват актуализираните през октомври сезонни метеорологични модели.

Прогнозите обхващат периода от декември 2026 г. до февруари 2027 г. и сочат преобладаващо мека и влажна зима, но не изключват периоди на сериозно застудяване и обилни снеговалежи.

Според Европейската служба за климатични промени „Коперник“ ранните сезонни прогнози дават предимство на сценарий с температури над климатичните норми в почти цяла Европа. В много райони се очакват и повече валежи от обичайното, но това не означава непременно повече сняг.

Последният анализ, публикуван на 9 октомври от румънското издание Libertatea, разглежда влиянието на силния климатичен феномен Ел Ниньо и възможното отслабване на полярния вихър през зимните месеци.

Една от основните причини за очакваното по-меко време е вероятността от преобладаваща западна атмосферна циркулация. Тя би пренасяла сравнително топъл и влажен въздух от Атлантическия океан към европейския континент.

През декември 2026 г. сезонните модели очертават повишена вероятност за температури над обичайните стойности в голяма част от Европа. Атлантическите циклони могат да донесат повече облачност, дъжд и променливо време, особено в западните и централните райони.

При подобна атмосферна обстановка валежите в низините по-често биха били от дъжд, докато снегът ще има по-добри условия да се задържа в планините и най-северните части на континента.

През януари 2027 г. общата тенденция остава към сравнително мека зима. Въпреки това са възможни промени в атмосферната циркулация, които периодично да позволяват проникване на студен въздух от север.

Това означава, че дори при по-висока средна месечна температура могат да се появят краткотрайни, но интензивни застудявания, снеговалежи и заледявания.

През февруари 2027 г. северните части на Европа могат да се доближат до обичайните температури за сезона, докато в южните райони вероятността за сравнително топло време остава повишена.

Точният характер на времето обаче ще зависи от разположението на циклоните, атмосферното налягане над Северния Атлантик и движението на студените въздушни маси.

Един от най-интересните сигнали в актуализираните прогнози е възможното отслабване на полярния вихър от края на декември.

Полярният вихър представлява мащабна система от силни ветрове, която през студеното полугодие обикаля полярните области във високите слоеве на атмосферата.

Когато е стабилен, той обикновено ограничава разпространението на най-студения въздух към по-ниските географски ширини. При сериозно отслабване или нарушаване на циркулацията му могат да се създадат условия за нахлуване на арктичен въздух към части от Европа.

Отслабването на полярния вихър обаче не означава автоматично сурова зима. Възможно е студените въздушни маси да засегнат едни райони, докато други останат сравнително топли.

Допълнителен фактор е силният епизод на Ел Ниньо, който се развива в тропическата част на Тихия океан. Той е свързан с повишени температури на океанската повърхност и може да влияе върху атмосферната циркулация в различни части на света.

Влиянието му върху Европа е по-непряко и сложно, отколкото върху Северна и Южна Америка. Затова не може само въз основа на Ел Ниньо да се определи колко студена или снежна ще бъде зимата в конкретна европейска държава.

Къде се очаква най-много сняг? Сезонните модели дават по-благоприятни условия за снеговалежи в Северна Европа, Скандинавия и високите планински райони.

В Алпите снеговалежите на голяма надморска височина могат да бъдат значителни, особено при съчетание от влажни въздушни маси и достатъчно ниски температури. На височина над приблизително 1800–2000 метра вероятността валежите да бъдат от сняг е по-голяма, но това не гарантира количества над нормата.

За по-ниско разположените ски курорти меката зима би могла да създаде затруднения със снежната покривка, особено ако валежите са предимно от дъжд.

А каква зима се очаква в България? Страната попада в югоизточната част на Европа, където общата сезонна тенденция също допуска температури над нормата.

Това обаче не означава, че през декември, януари и февруари няма да има сняг. При подходяща атмосферна обстановка студени нахлувания могат да донесат снеговалежи както в планините, така и в равнинните райони.

За София, Пловдив, Варна, Бургас и останалите части на страната все още не може надеждно да се посочи кога ще завали сняг, колко дълго ще се задържи снежната покривка или дали ще има продължителни студени периоди.

Сезонните прогнози показват вероятни отклонения от климатичните норми за няколко месеца напред, но не могат да предскажат конкретни снежни бури, дати на застудяване или температурни рекорди.

Основният извод към октомври 2026 г. е, че Европа има повишена вероятност за по-мека и влажна зима, но зимните студове и снеговалежи остават напълно възможни. По-точна представа за времето в България ще дадат краткосрочните и средносрочните прогнози с наближаването на отделните зимни месеци.