Публичната зарядна мрежа за електромобили в Европа достигна нов крайъгълен камък от 1.3 милиона точки, отчитайки стабилен ръст, но разходите за презареждане и достъпът до високоскоростна инфраструктура остават силно разделени на географски принцип.

Според официалните данни от мащабни пазарни доклади на европейските браншови асоциации и платформи за енергиен анализ, Финландия и България предлагат най-ниските средни цени за бързо зареждане с постоянен ток (DC) на континента, като средните нива там се задържат около 0.38 евро за киловатчас.

Източна Европа и Прибалтика като цяло доминират в класациите за най-достъпно бързо презареждане в рамките на мобилните приложения на операторите, докато на другия полюс се намират Обединеното кралство и Италия, където цената на същата услуга редовно надхвърля 0.70-0.80 евро за киловатчас.

Когато се разглежда пълното зареждане на масов модел автомобил, държави извън Европейския съюз като Турция и Украйна държат абсолютния минимум с разходи под 5 евро за сесия, докато сред държавите с развит пазар Унгария и Норвегия остават сред най-изгодните дестинации за шофьорите на ток.

Парадоксът на европейския пазар се крие във факта, че регионите с най-ниски цени на енергията често изостават по отношение на навлизането на самите превозни средства и гъстотата на високоскоростните станции. В технологично отношение Норвегия е абсолютен лидер по гъстота на бързи зарядни станции, разполагайки с най-голям брой мощни DC съоръжения над 22 киловата на глава от населението, следвана плътно от Дания, Австрия и Швеция.

По отношение на общия брой зарядни точки, включително по-бавните AC системи за нощно зареждане, Нидерландия държи първото място с над 220 000 станции, изпреварвайки Германия и Франция. В същото време Южна и Източна Европа, въпреки изгодните си тарифи, все още изпитват сериозен дефицит на бърза инфраструктура по магистралните мрежи, като Гърция, Унгария и Полша отчитат под 0.20 бързи зарядни устройства на хиляда жители.

Тази ситуация принуждава операторите на зарядни мрежи да инвестират масирано в софтуер за управление на енергийния баланс и локално съхранение на енергия, за да избегнат скъпите такси за пиково потребление от доставчиците на електроенергия, което в дългосрочен план ще определи крайната рентабилност за потребителите.