Йотова: Има рискове за Черно море, не и доказана заплаха

В Черно море съществуват рискове за безопасността, но на този етап не може да се говори за пряка заплаха за националната сигурност на България.

Това заяви президентът Илияна Йотова в предаването „На фокус с Лора Крумова“ по NOVA. Държавният глава подчерта, че страната ни очаква доказателствата от разследването на атаките с дронове срещу кораби в Черно море и е готова да предприеме дипломатически действия, след като бъде установена отговорността за тях.

„Определено има рискове и заплахи за безопасността на Черно море. За заплаха за националната сигурност не мога да говоря“, заяви Йотова.

Според президента България и Румъния са постигнали важен дипломатически резултат, като са успели да поставят сигурността на Черно море сред основните теми на последното заседание на Европейския съвет.

Йотова отбеляза, че за първи път в няколко текста от заключенията на европейските лидери се говори толкова конкретно за безопасността на региона, като акцентът не се ограничава единствено до транспортните коридори и корабоплаването.

„България и Румъния направиха един много сериозен пробив, защото за първи път в няколко от текстовете се говори директно за безопасността на Черно море“, посочи тя.

По думите ѝ се откроява и стратегическото значение на Черно море за сигурността на цяла Европа.

„Благодарение на много засилената дипломатическа активност от наша страна заедно с нашите румънски партньори ние предизвикахме отделна дискусия за Черно море“, заяви държавният глава.

В заключенията на Европейския съвет от 15 и 16 октомври европейските лидери разглеждат сигурността в региона в контекста на войната на Русия срещу Украйна. В документа се осъждат атаките срещу гражданското корабоплаване, включително последните сериозни инциденти в изключителните икономически зони на България и Румъния.

Йотова заяви, че приема заключението на Европейския съвет относно отговорността на Русия, но подчерта, че то трябва да се разглежда в цялостния контекст на войната.

„Приемам това заключение, това е заключение на Европейския съвет, там са всичките 27 лидери и те са приели това заключение“, каза президентът.

Тя уточни, че европейският документ не се отнася единствено до последните атаки в района на България и Румъния, а представлява по-широка оценка на действията на Русия във войната срещу Украйна.

По отношение на конкретните инциденти с дронове в Черно море Йотова подчерта, че българските институции все още очакват резултатите от разследването.

„В момент, в който ние имаме тези доказателства и можем да ги огласим на българските граждани, те ще бъдат изнесени пред цялата ни общественост“, увери тя.

Президентът беше категорична, че България няма да се поколебае да предприеме дипломатически мерки, когато разполага с необходимите доказателства.

Сред възможните действия тя посочи изпращане на дипломатическа нота и отзоваване на българския посланик за консултации.

„Предполагам, че ще се започне с нота към съответната държава. Мисля, че една от следващите стъпки ще бъде отзоваване на нашия съответен посланик за консултации“, заяви Йотова.

Тя подчерта, че страната ни ще следва необходимите дипломатически процедури, ако разследването установи кой стои зад нападенията.

Още на 13 октомври председателят на Европейския съвет изрази солидарност с България след атаките срещу търговски кораби край българското крайбрежие, като определи нападенията срещу гражданското корабоплаване като неприемливи.

Основният въпрос остава установяването на отговорността за конкретните атаки. Докато това не бъде изяснено с доказателства, българските власти не са обявили окончателни дипломатически мерки срещу определена държава.