Гърция: 165 млрд. евро просрочени задължения

Просрочените данъчни и осигурителни задължения в Гърция са достигнали 165,18 милиарда евро в края на 2025 г., което се равнява на 66,5% от брутния вътрешен продукт на страната.

Това показва годишният доклад на гръцката Сметна палата, който разкрива сериозни слабости при събирането на публични вземания, контрола върху държавните разходи и управлението на обществените активи.

Според официалния доклад на гръцката Сметна палата натрупаните задължения представляват значителен структурен проблем за държавната администрация. Контролният орган предупреждава, че съществуващите механизми не успяват ефективно да ограничат нарастването на дълговете.

От общата сума 113,86 милиарда евро са просрочени данъчни задължения, а 51,32 милиарда евро – неплатени социалноосигурителни вноски. За сравнение, през 2016 г. съответните суми са били 92,88 милиарда и 17,54 милиарда евро.

Особено тревожен е въпросът доколко тези средства изобщо могат да бъдат събрани. Данъчни задължения за 35,03 милиарда евро вече са определени като несъбираеми, а за голяма част от останалите вземания липсва достатъчна сигурност, че държавата ще успее да ги възстанови.

По данни, цитирани от гръцкото издание Dnews, реалистичният потенциал за събиране на просрочени данъци се оценява на около 27,54 милиарда евро – едва 24,2% от общия размер на данъчните задължения.

Проблемът се задълбочава и от възрастта на натрупаните дългове. Близо 72% от данъчните задължения, които не са предварително определени като несъбираеми, са възникнали през 2019 г. или по-рано. Значителна част от просрочените осигурителни вноски също датира отпреди повече от десетилетие.

През 2025 г. са прекратени около 1,3 милиона споразумения за разсрочено плащане, обхващащи задължения за над 23 милиарда евро. Това показва сериозни затруднения при изпълнението на договорените погасителни планове.

Сметната палата препоръчва на администрацията да разработи по-ефективна стратегия за събиране на вземанията, като разграничава длъжниците, които имат реална възможност да плащат, от тези, чиито задължения практически не могат да бъдат възстановени.

Сред предложенията са опростяване на процедурите, по-активно използване на законовите възможности за отписване на несъбираеми дългове и прилагане на съвременни технологии за оценка на риска.

Сериозни нарушения са установени и при обществените поръчки. През 2025 г. гръцката Сметна палата е извършила 4180 предварителни проверки на договори с обща стойност около 18 милиарда евро без ДДС.

След проверките процедури за възлагане на договори на стойност 873,91 милиона евро са окончателно определени като незаконосъобразни. Това представлява приблизително 4,9% от стойността на всички проверени договори.

Отделно са разгледани договори за около 4 милиарда евро, финансирани изцяло или частично по европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост. От тях договори за 188,84 милиона евро са признати за незаконосъобразни.

Докладът поставя въпроси и за реалното изпълнение на проектите, финансирани с европейски средства. При преглед на 792 проекта е установено, че въпреки отчетеното високо бюджетно усвояване през 2024 г., действителното изпълнение достига едва 34,17% от общия им бюджет.

Вътрешният контрол в публичната администрация също остава недостатъчен. Само 19% от 666 проверени държавни и публични организации разполагат с действаща система за вътрешен контрол.

Макар повече от половината институции да са създали звена за вътрешен одит, близо една трета от тези структури нямат назначен персонал. Така част от механизмите за контрол съществуват формално, без да могат да изпълняват ефективно функциите си.

В отделен одит за вътрешния контрол в публичния сектор гръцката Сметна палата отчита и силна зависимост от външни изпълнители, както и недостатъчен капацитет на институциите да оценяват качеството на възложената работа.

Проверките обхващат и управлението на държавните имоти, плажовете, горските територии и имуществото, предоставено за обществени и благотворителни цели.

При контрола върху използването на плажовете са установени пропуски, като инспекциите често се извършват след конкретни жалби, вместо въз основа на систематичен план за проверки.

Горските служби също изпитват затруднения заради недостатъчно надеждни данни за териториите, които се нуждаят от възстановяване след пожари. Това затруднява планирането и изпълнението на дейностите по залесяване.

Сред проблемните области е и националният кадастър, чието изграждане продължава въпреки законовите решения, взети преди десетилетия. Неуредените възражения и искания за корекции създават риск част от споровете за собственост да бъдат решавани по съдебен ред.

Гръцката Сметна палата подчертава, че липсата на достатъчно персонал, координация, надеждни данни и реално действащи контролни механизми ограничава ефективността на държавното управление.

Основният извод от доклада е, че проблемите не се изчерпват с размера на неплатените задължения. Необходими са структурни промени в начина, по който публичните институции планират, контролират и управляват средствата и имуществото, за които отговарят.