В Гърция циркулират между 45 и 50 милиарда евро „черни пари“ – сума, равняваща се на едно от всеки пет евро от БВП, което остава извън полезрението на данъчните власти, въпреки значителния дигитален напредък и постоянните мерки срещу укриването на данъци.
Според новите данни на Центъра за икономически изследвания и планиране (ΚΕΠΕ), сивата икономика в страната достига 20,9% от БВП, което е 3,3 процентни пункта над средното за ЕС (17,6%).
Гърция се нарежда между Италия и Полша сред държавите с най-високи нива на параикономика в Европа. Макар че от 2003 г. насам има намаление с 7,3 процентни пункта, делът на неформалната икономика все още е почти двоен спрямо Германия и Ирландия.
Това означава, че държавата губи ежегодно приходи, равняващи се на две годишни вноски за енергийна помощ или на пакет от 1,7 млрд. евро данъчни облекчения. Успехите в борбата с укриването на данъци чрез дигитални проверки и електронно фактуриране през последните години са дали възможност за допълнителни социални помощи и намаления на данъците от 2026 г.
Фискалната измама натоварва коректните данъкоплатци и ограничава приходите за здравеопазване, образование и социална политика. Според КЕПΕ, Гърция има най-високо ниво на неофициална икономическа дейност сред страните от Централна и Северна Европа.
През 2022 г. сивата икономика възлиза на 20,9% от БВП, или над 45 млрд. евро, които се движат в „сива зона“. За периода 2003–2022 г. средното ниво е 23,7%, докато в Ирландия и Германия – едва около 12%. Дори в сравнение с Италия (21,5%), Португалия (18,5%) и Испания (18,7%), гръцките стойности остават по-високи.
Положителен сигнал е, че след 2018 г. тенденцията е към стабилен спад, най-вече благодарение на дигиталните реформи.
Особено показателен е напредъкът при ДДС: от загуби над 30% преди години, сега „дефицитът по ДДС“ е спаднал до 13,7%, приближавайки се до средното ниво в ЕС от 5%.
Основен фактор според КЕПΕ е високата степен на самостоятелна заетост, която допринася с 37,6% за размера на сивата икономика, спрямо 31% в Италия, 31,1% в Португалия и 23,8% в Испания.
Колкото по-много са самонаетите лица, толкова по-голям е рискът от недекларирани доходи.
Освен това, високите ставки на ДДС и упоритата употреба на пари в брой стимулират укриването на обороти – особено в ресторантьорството, строителството, техническите, медицинските и юридическите професии.
КЕПΕ изчислява, че дигиталните реформи от последното десетилетие са намалили укриването на данъци с около 4% от БВП, което е донесло допълнителни 7,5 млрд. евро годишно приходи.
Най-важните мерки са:
-
Въвеждането на платформата myDATA;
-
Електронното фактуриране и свързването на POS с касовите апарати;
-
Задължителните електронни плащания за суми над 500 евро;
-
Дигиталното транспортно разписание за търговски дейности.
Все още няма коментари. Бъдете първи!