Българското розово масло, известно като „течно злато“ на Казанлък, е обект на мащабно научно изследване от независими екипи от Софийския университет, БАН, Института по розата и учени от САЩ. Инициативата цели да предостави солидна научна база преди предстоящото преразглеждане на европейски регламент, който може да класифицира натуралните масла като химически продукти.
„След по-малко от две години, когато регламентът отново влезе в Европейския парламент, ще имаме научни аргументи за защита на биологичния характер на розовото масло“, заяви кметът на Казанлък Галина Стоянова.
Ако проекторегламентът бъде приет, розовото масло ще бъде третирано като опасно химично вещество, което може да нанесе сериозен удар на българската розова индустрия – вековен поминък с висока добавена стойност. Евродепутати вече веднъж успяха да спрат гласуването, но битката продължава.
„Много хора мислят, че всичко е приключило, но опасността е реална“, предупреждава проф. Иван Бъчваров. Според него новите правила ще отнемат пазарни позиции на България в полза на страни като Турция, Иран, Афганистан и Казахстан, които предлагат по-евтини, но по-нискокачествени масла.
Научните резултати обаче вече са факт.
„Доказахме, че българското розово масло има ниска цитотоксичност и генотоксичност, а добавянето му към медикамента ацикловир – използван при вирусни инфекции – намалява токсичността му, без да влияе на антивирусното му действие“, обясни доц. Ана Добрева от БАН.
Още по-любопитен е потенциалът му да забавя стареенето.
„Клетките се държат по-жизнено дори при ниски концентрации на розово масло. Може да имаме селективен ефект върху клетките – унищожение на стари и стимул за млади. Ако го докажем, това ще бъде пробив в анти-ейджинг терапиите“, допълва проф. Бъчваров.
С тези нови данни България засилва позицията си в защита на един от най-разпознаваемите си символи. И битката тепърва започва.
