Фосилът, обявен за най-стария октопод в света и вписан в Книгата на рекордите Гинес, всъщност никога не е бил октопод. Ново изследване на учени от Университета в Рединг, публикувано в Proceedings of the Royal Society B, доказа, че Pohlsepia mazonensis е близък роднина на наутилуса. Това разкритие преобръща досегашните представи за еволюцията на главоногите.
Pohlsepia mazonensis е открита в Илинойс, САЩ, и описана за първи път през 2000 г. Тогава учените я класифицират като октопод заради наличието на осем ръце и перки. Поради възрастта си от 300 милиона години, находката изместваше появата на октоподите на Земята с цели 150 милиона години по-назад от предполагаемото.
Екипът на д-р Томас Клементс използва модерен метод за синхротронно изображение, който позволява на рентгенови лъчи, по-ярки от Слънцето, да проникнат дълбоко в структурата на скалата. Анализът разкрива неподозирани анатомични детайли, включително радиула – орган за хранене със зъби. Броят на зъбите (11 на ред) категорично изключва принадлежност към октоподите, които имат 7 или 9 зъба, и насочва към наутилоидите, при които броят им е 13.
Оказва се, че животното първоначално е имало черупка, но процесът на разлагане в продължение на седмици преди фосилизацията е деформирал меките тъкани. Именно това е създало илюзията за осемръко създание с перки. Макар да губи титлата си на „най-стар октопод“, Pohlsepia вече държи нов рекорд – тя е най-старият известен пример за запазена мека тъкан от наутилоид, което измества този рекорд с 220 милиона години назад.
Разкритието налага сериозна корекция на еволюционната хронология, като връща появата на първите безспорни октоподи с 150 милиона години напред във времето. Д-р Клементс подчертава, че случаят не е провал, а доказателство за самокоригиращата се природа на науката, която чрез иновативни технологии успява да преразгледа стари грешки.
Все още няма коментари. Бъдете първи!